Един от пътите, в които съм се чувствала най-подценена беше, когато в училище организирахме коледно тържество. Не съм била на повече от 12-13 години. Много исках да участвам и се записах в групата на „организаторите”. Учителката ми по музиката разпределяше ролите. Имахме около 10 стихотворения, които щяхме да рецитираме пред съучениците и родителите. Всички деца излизаха един след друг и репетираха изразително четене. Дойде и моят ред. Взех стихотворението и започнах да чета. На второто изречение учителката ме сряза с думите: „Спри! Четеш като новинар. Няма никаква емоция! Седни си.”... Предполагам се досещате колко неприятно беше. 
Като малка (като всяко дете) много обичах да рисувам, но никога не съм се показвала като особен талант. Имах 1-2 попадения, но с това се изчерпваше моята т.нар. „дарба”. Наскоро реших, че отново трябва да се върна към това начинание. Бях видяла едно момиче да рисува с водни бои и ми се стори лесно и много по-естествено, отколкото с темперни бои. „Защо пък да не мога и аз?”. В този момент бях на село, а приятелят ми беше в съседния град, за да купи разни неща. Обадих му се изключително развълнувана със заръката да ми купи скицник и водни бои. Той не се изненада особено, защото често ме обхващат подобни настроения. Донесе ми „продуктите”, а аз седнах на едно столче пред къщата и започнах да рисувам с водни бои... Цялият лист прокисна от водата, къщата беше меко казано несъразмерна или по-скоро неразпознаваема – не се разбираше къща ли е, дъска ли е, животно ли е... Показах „рисунката” на семейството и всички избухнаха в смях. Е, не е като да беше неоснователно.
Редовно правя опити да снимам „артистично”. Изпробвам различни режими на апарата, снимам всичко от обувки и крака, до паднали листа, кухненски съдове, хора. Както каза Скарлет в "Изгубени в превода": "Всяко малко момиче си снима пръстите на краката и си мисли, че това е изкуство." Е, така и при мен. Никоя от снимките не ми се получава така, както искам. Даже напротив. Снимките са пълна подигравка с „обектите”. Оттогава снимам само формално :).
Няма коментари:
Публикуване на коментар