неделя, 30 май 2010 г.

Седнали две душИ в един бар... vol.3


Безлични лица с безлични думи си говорят, докато цигарата ми тайно смига, за да я запаля. Бялото вино само се налива, защото само чрез нас може да проговори. С теб му даваме глас и думи, които закачаме на празните души в кафенето. Любопитството ни към живота също е гладно и чака отново да му задаваме гатанки за воайори и за Вселената. Само разумът ми се чуди защо го забравих вкъщи, където той подрежда живота ми на "преди" и "след". Ядосан ми е, но ще го забравя за 1 бутилка време...

-          - Благодаря ти, че те има.

-          - Благодаря си, че те заговорих онзи ден. Помниш ли, че ме почерпи с текила ? Аз не обичам текила, но я изпих.

-          - Ако знаех щях да ти поръчам една кофа ром.

-          - Оттогава не мога да изтрезнея.

-          - Нещо си замислена...Как се чувстваш? 

-          - Простирам карирани ризи и бавно се самозазиждам в затвор от клишета. Ти?

-          - Чудесно е, че се чувстваш така понякога...Доказателство, че си далеч от свещената безмислица. Аз? Добре съм. Мисля си за теб и как времето и обстоятелствата си правят лоши шеги с нас...каква голяма част прекарваме в правене на неща, които „трябва” да се свършат. Това малко ме натъжава, но само до момента, в който си спомня, че те има.

-         -  Ха...а преди няколко часа ми обясняваха, че хората на изкуството са обслужващ персонал. Ти определено „обслужваш” душевния ми глад.

-           -   Bon appetit!

четвъртък, 27 май 2010 г.

В традицията на благодарствените писма



Благодаря за двете дървета гинкобилоба пред Народния театър и за онова до паметника Левски. 

Благодаря за полуготовите спагети.

Благодаря за цветовете на есента.

Благодаря за „Зелените очи на Марта”

Благодаря за онова лято в Чипровци.

Благодаря за Coldplay и Roisin Muprhy!!!

Благодаря за розовия кварц и неговите неоспорими способности.

Благодаря за лекотата, с която ми се случва всичко.

Благодаря за Лисабон.

Благодаря за любопитството ми към живота.

Благодаря за гнездото на лястовичките на село, които озвучават цялата къща. Благодаря за първите опити на малките лястовичета да летят.

Благодаря за и на сродните психопати.

БЛАГОДАРЯ ЗА КУБА ЛИБРЕТО!!!!!! J

Благодаря за текста на Venus as a boy на Бьорк и за този на Constant Surprises на Little dragon.

 

четвъртък, 20 май 2010 г.

Извинителни бележки


Нямам навика да съжалявам за неща, които съм направила или за такива, които още не съм, нито живея с наивната идея, че някой все още страда, заради мен... Но от време на време, в моменти като този искам да се извиня за някои неща или по-скоро да споделя на хората отдолу, че все пак имам съвест J

Започвам...

- Искам да се извиня на едно момче, с което бяхме „гаджета” преди бала и с което аз по най-тъпия начин се разделих – просто потънах вдън земя и не му се обадих около 3 месеца... Оставих човека в пълно неведение, а в интерес на истината той беше изключително мил и доста симпатичен. Причината беше, че се срамувах заради изпита по литература (хванаха ме с пищов и ме анулираха). Давам си сметка колко глупаво звучи това оправдание, но по това време изпитите бяха основното, което ни вълнуваше. Другата причина беше сегашният ми приятел , с когото винаги съм знаела, че един ден ще сме заедно и имах чувството, че дори да не сме заедно аз му изневерявам. Ходи разбери....

- Искам да се извиня и на двете ми баби и на дядо, за това, че не им се обаждам, толкова често, колкото те биха искали, за това, че не им купувам кашкавал или скъп конфитюр от Елемаг, не помагам на баба с розите или на дядо с кръстословицата, не купувам по-често бонбони на баба Кинче и не ходя с нея на гроба на дядо. Така и не боядисах пейката до паметната му плоча. Извинявам им се и затова, че често забравям пропастта между поколенията и се опитвам да ги превъзпитам, вместо с усмивка да приемам мнението им...

- Искам да се извиня на всички баби, на които не съм отстъпила място в градския транспорт като малка.

- Извинявам се на Райна от първи „А” клас в 22ро, защото когато бяхме малки много обичах да я дразня и да я провокирам да се сбие с мен. Доста смело, но истината е, че тя беше 10 кила с мокри дрехи, а аз - единственото дете, което си говореше с нея.

- Извинявам се на баща ми, защото все още не съм събрала смелост да му кажа колко много му се възхищавам . Извинявам му се, че не си говорим по-често, че не му искам съвети за писането ми, че не му купувам по-често подаръци и че все още не съм му благодарила за пътите, в които ме е защитавал пред майка ми. Както и за случаите, когато най-много съм си заслужавала бой, но той просто ме е поглеждал сериозно и си е замълчавал.

- Извинявам се на майка ми, че не се виждаме като приятелки в някое кафене, за да ми разкаже какво се случва в нейната работа или за да й разкажа аз как върви в действителност животът ми. Извинявам й се, че с изнасянето ми от вкъщи я изолирах, а тя ми липсва. Извинявам й се, че не й казвам всеки ден, че има най-невероятното чувство за хумор и самоирония.

- На сестра ми се извинявам за това, че не отидох с нея в Барселона, а тя толкова много искаше. Извинявам й се, че не съм по-често до нея, за да си говорим по сестрински. За това, че не съм й казала колко е умна и упорита и колко й се кефя всъщност J. Кефя се на нейната последователност и организираност, които ме допълваха, докато живеехме заедно.

- Извинявам се на Емо за артистичните ми депресии от време на време. За това, че не обичам да мия чинии или да търкам плочките в банята. Извинявам му се и за онзи черен ориз, който той изяде само, за да не ме обиди (думи нямам, за да ви опиша колко беше гаден). Извинявам му се за всички пъти, в които го будя и ще го будя в 7, за да му кажа, че го обожавам с бебешки глас. Извинявам му се, че не съм му признала, че през нощта го прегръщам и го целувам докато той спи, защото отново съм се прибрала след като той е заспал.

- Извинявам се и на мен самата за всичките пъти, в които съм правила компромиси със себе си. Извинявам се на черния и белия ми дроб. Те си знаят защо. Както и на лявото ми рамо, 5-тата ми чакра и десния пръст на крака ми.

четвъртък, 13 май 2010 г.

Кратко и ясно


Говорим за едно и също на различни езици. Всяка дума е по-непозната от предишната. В главата ми твоите изречения не правят смисъл, а само изброяват нещо на шумерски. Разпознавам единствено погледа ти. Той е различен... На цигарата ми й се доспа и угасна по средата на една мисъл. Совите на прозореца ме подканват да замина с тях. Този път май ще тръгна.

- Слушаш ли ме?

- А ти кой беше...