вторник, 3 август 2010 г.

Има ли?


Няма смисъл да ми казваш, че пия бързо.
Няма смисъл да ми казваш, че пушенето убива.
Няма смисъл да ми повтаряш, че не се говори с пълна уста.
Няма смисъл да ме гледаш неодобрително, когато сядам пред компютъра.
Няма смисъл да намаляваш радиото, когато спорим.
Няма смисъл да ми напомняш да не ходя боса по плочките.
Няма смисъл да спираме, когато тръгнем.
Няма смисъл да подреждам дрехите по цветове.
Няма смисъл да ти преразкавам ежедневието ми.
Няма смисъл да оправям чаршафите.
Няма смисъл да ти разказвам мръсни вицове.
Няма смисъл да ти правя забележка, когато говориш високо.
Няма смисъл да се променяме, защото няма да стане.

Няма смисъл да разсъждавам вечер, защото на сутринта се оказва, че съм сънувала.

неделя, 1 август 2010 г.

Танго за една вечер


От края на масата те наблюдавам.

Вдишваш дълбоко въздишките ми.

Усмивката ти ме разобличава, докато издава намеренията ти.

Погледът ти ме провокира, защото е пророчески.

Пръстите ти са спокойни, докато диктуват пулса ми.

Не чувам гласа ти, но усещам вибрациите в корема ми.

Прическата ти е рошава и е в унисон с хаоса в глава ми.

Парфюмът ти побеждава в сражението с разума ми.

Навлажняваш устни и се изправяш.

Няма къде да избягам.

Ще танцувам с теб.