Забравям да си поемам дъх
и съм станала по-предпазлива.
Вечер трудно заспивам,
а сутрин съм нетърпелива.
„Ако го кажем на глас,
думите ще станат истина“...
Срамувам се от себе си,
но предпочитам да съм искрена:
Разграждаш ме като вирус
и ме е страх от мен около теб.
Страх ме е и от помитащата ни енергия,
когато вечер пием чай със ром и мед.
От всички минали трагедии,
ти си ми любимата.
Бих те повторила и в други животи,
независимо каква ще се окаже зимата.
*:))))))))