Извинителни бележки

Нямам навика да съжалявам за неща, които съм направила или за такива, които още не съм, нито живея с наивната идея, че някой все още страда, заради мен... Но от време на време, в моменти като този искам да се извиня за някои неща или по-скоро да споделя на хората отдолу, че все пак имам съвест J

Започвам...

- Искам да се извиня на едно момче, с което бяхме „гаджета” преди бала и с което аз по най-тъпия начин се разделих – просто потънах вдън земя и не му се обадих около 3 месеца... Оставих човека в пълно неведение, а в интерес на истината той беше изключително мил и доста симпатичен. Причината беше, че се срамувах заради изпита по литература (хванаха ме с пищов и ме анулираха). Давам си сметка колко глупаво звучи това оправдание, но по това време изпитите бяха основното, което ни вълнуваше. Другата причина беше сегашният ми приятел , с когото винаги съм знаела, че един ден ще сме заедно и имах чувството, че дори да не сме заедно аз му изневерявам. Ходи разбери....

- Искам да се извиня и на двете ми баби и на дядо, за това, че не им се обаждам, толкова често, колкото те биха искали, за това, че не им купувам кашкавал или скъп конфитюр от Елемаг, не помагам на баба с розите или на дядо с кръстословицата, не купувам по-често бонбони на баба Кинче и не ходя с нея на гроба на дядо. Така и не боядисах пейката до паметната му плоча. Извинявам им се и затова, че често забравям пропастта между поколенията и се опитвам да ги превъзпитам, вместо с усмивка да приемам мнението им...

- Искам да се извиня на всички баби, на които не съм отстъпила място в градския транспорт като малка.

- Извинявам се на Райна от първи „А” клас в 22ро, защото когато бяхме малки много обичах да я дразня и да я провокирам да се сбие с мен. Доста смело, но истината е, че тя беше 10 кила с мокри дрехи, а аз - единственото дете, което си говореше с нея.

- Извинявам се на баща ми, защото все още не съм събрала смелост да му кажа колко много му се възхищавам . Извинявам му се, че не си говорим по-често, че не му искам съвети за писането ми, че не му купувам по-често подаръци и че все още не съм му благодарила за пътите, в които ме е защитавал пред майка ми. Както и за случаите, когато най-много съм си заслужавала бой, но той просто ме е поглеждал сериозно и си е замълчавал.

- Извинявам се на майка ми, че не се виждаме като приятелки в някое кафене, за да ми разкаже какво се случва в нейната работа или за да й разкажа аз как върви в действителност животът ми. Извинявам й се, че с изнасянето ми от вкъщи я изолирах, а тя ми липсва. Извинявам й се, че не й казвам всеки ден, че има най-невероятното чувство за хумор и самоирония.

- На сестра ми се извинявам за това, че не отидох с нея в Барселона, а тя толкова много искаше. Извинявам й се, че не съм по-често до нея, за да си говорим по сестрински. За това, че не съм й казала колко е умна и упорита и колко й се кефя всъщност J. Кефя се на нейната последователност и организираност, които ме допълваха, докато живеехме заедно.

- Извинявам се на Емо за артистичните ми депресии от време на време. За това, че не обичам да мия чинии или да търкам плочките в банята. Извинявам му се и за онзи черен ориз, който той изяде само, за да не ме обиди (думи нямам, за да ви опиша колко беше гаден). Извинявам му се за всички пъти, в които го будя и ще го будя в 7, за да му кажа, че го обожавам с бебешки глас. Извинявам му се, че не съм му признала, че през нощта го прегръщам и го целувам докато той спи, защото отново съм се прибрала след като той е заспал.

- Извинявам се и на мен самата за всичките пъти, в които съм правила компромиси със себе си. Извинявам се на черния и белия ми дроб. Те си знаят защо. Както и на лявото ми рамо, 5-тата ми чакра и десния пръст на крака ми.