четвъртък, 13 май 2010 г.

Кратко и ясно


Говорим за едно и също на различни езици. Всяка дума е по-непозната от предишната. В главата ми твоите изречения не правят смисъл, а само изброяват нещо на шумерски. Разпознавам единствено погледа ти. Той е различен... На цигарата ми й се доспа и угасна по средата на една мисъл. Совите на прозореца ме подканват да замина с тях. Този път май ще тръгна.

- Слушаш ли ме?

- А ти кой беше...

4 коментара:

  1. Но до къде трябва да стигне липсата на смисъл, за да изчезне това "май"...?

    ОтговорИзтриване
  2. :)))) ще видим...вълнуващото е, че и аз не знам

    ОтговорИзтриване
  3. Моника, аз тръгвам със совите. Не знам ти до какъв извод стигна, но моето "май" го победи умората. Парадоксално, но същата тази умора ме зареди с толкова сили, че като нищо совите ще трябва да ме догонват. Освен ако не науча шумерски...

    ОтговорИзтриване
  4. всяко бягство от статуквото, връщаща те към позицията на начинаещ ти дава свободата да избереш пътя си наново с надеждата, че този път посоката е вярна. Всеки край бележи начало. Живей в настоящето и го направи толкова хубаво, че да си струва разбитото сърце.

    ОтговорИзтриване