„i'm a little girl
boiled into a mature
little piece of work”
Времето не тече надолу...Връща се обратно в извора.
Няма как иначе. Защото сега съм дете, а преди не бях.
Препусках през едни години, които сърдито ме настигат с конски тропот и аз се давя в прахта около мен.
А когато тя изчезне започвам да тичам по следите им.
Всичките жени сме малки момиченца, които страдат заради природата си.
И не разбираме защо именно на нас ни се случва най-хубавото. Животът.
В цялата му неочакваност и ненаврменност...
Цъфтим през пролетта, а зимата се сгушваме под завивките на ежедневието.
Вървим обатно на календара и скачаме от 25 на 17, после от 20 на 35.
Малки феи, които берат от маргаритките на отминалата пролет и пролетта преди това...
А кога ще сплетем венците на този сезон?
Няма коментари:
Публикуване на коментар