Как може да се определи постигнатото в живота на един човек? Някои казват,че това се измерва според вярата му. Други-според любовта. Трети не виждат смисъл в живота. Аз вярвам,че постиженията на един човек се измерват с хората,които се сравняват с него. Колко хора се „мерят” според Христос? Той лежи в основата на най-разпространената религия в света - Християнството. Христос е мерило за всички добродетели,които може да притежава един човек- жертвоготовност, състрадание , любов...
Историята за Исус Христос е една от най-добре разказаните приказки за всички времена. Както всяка приказка в нея има главен герой,но също и негативен образ- предателят. В историята за Христос този образ е Юда. Всички сме чували митът за целувката на Юда-един от най-непреходните символи на предателството. Доколко тази история е истина,никой не може да каже със сигурност. Нейната достоверност се потвърждава единствено от Библията ,а фактът,че повтаряна от уста на уста,векове наред,я е превърнала в абсолютна истина за много хора, е неоспорим. Тази история обаче независимо дали е истина или не,ни кара да се замислим върху един друг проблем с много по-мащабно значение- какво всъщност е предателството? Какво е вярата? Имаме ли нужда от тях,за да разберем и живеем живота си пълноценно?
Още от малки ни учат,че най-непростимият грях е предателството. Разказват ни хиляди истории и митове свързани с този грях и така изграждат в нас представата за злодей и герой, добро и зло, защото имаме ли образ на злодей, имаме и обществото, което да се обедини срещу него. Същността на този грях е далеч по-субективна. Предателството може да се разгледа не само от един ъгъл. От една страна тази библейска история само потвърждава мисълта „Няма ненаказано добро”. Юда е бил един от учениците на Христос. Един от най-доверените му хора. Въпреки това обаче неговата алчност и сребролюбие го подтикват да предаде своя ментор Христос за 30 сребърника. Има и други подобни истории за коварното предателство на най-ближния: Брут,който предава Цезар; Отело, който предава своята любима Дездемона от ревност; Ефиалт, който предава спартанците по време на битката при Термопили. Този вид предателства са коварни и низки в своята същност, именно защото идват от най-близките. Ако се огледаме ще забележим, че това се случва и днес. Политици, лекари, полицаи...нали именно те трябва да се грижат за нас. Не са ли те онези,които трябва да осигурят здравето и сигурността ни? Не е ли политическо предателсво манипулацията на нашия вот с удобни вратички в закона? Не е ли полицейско предателство приемането на „пари под масата” ? Не сме ли предатели и ние,когато даваме рушвети на лекарите, за да обърнат повече внимание на нашето дете, докато хората, които не могат да си позволят този луск се налага да чакат на безкрайни опашки? Да, предателството е навсякъде около нас. Независимо колко широко затваряме очите си или колко често палим свещи в някоя квартална църква, това си остава факт.
Има обаче една друга страна на предателството,която понякога избягваме, защото така ни е далеч по-удобно. Наскоро бе намерено Евангелието на Юда , в което се казва, че самият Исус го е помолил да го предаде. Само по този начин Христос е можел да опрости човешкия грях като понася неговата „тежест” върху себе си. Църковната институция не признава това „Евангелие”, но то ни кара да се замислим. Без това предателство щеше ли да съществува Християнството. Не лежи ли именно то в основата на тази религия. Без него Христос би бил само поредният самопровъзгласил се месия, който помага на нуждаещите се. Ако погледнем нещата така Юда всъщност е най-прозорлив от останалите апостоли . Истинският въпрос обаче е не дали Юда е предател, а дали и днес има хора като Исус, които са готови да се жертват за всеобщото благо? Той знае, че ще бъде предаден и въпреки това не се отказва от своето дело. Не заслужават ли именно хората като него да живеят вечно? Да! Независимо,че много от нас смятат, че живеем в един свят без ценности, свят, който изобилства от Юди и Поп Кръстювци, в крайна сметка сме свидетели, че добротата не е подвластна на времето.
Предателството на Юда може да се осмисли като върховен грях или като велик подвиг. И в двата случая то ни служи за пример. А докато разберем истината единственото, което ни остава е да се обърнем към първоизточника:
„...И,като натопи залъка,подаде го на Юда Симонов Искариот. И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Исус му рече:”Каквото ще вършиш, върши по-скоро.””
Евангелие на Йоан 13:26,27
Няма коментари:
Публикуване на коментар