Flashback

Седя на леглото в новия ми дом , в компанията на чаша вино, телефон и слушалки.

Опитвам да се върна там, където преди стигах само за няколко CubaLibre-та. Където има много въпроси и почти никакви отговори. Искам да открадна няколко минути и да избягам през прозореца до страната на чудесата, където всичко беше възможно, всичко беше драматично и всичко ме караше да чувствам. Онова специално времепространство , където се учех да целувам в края на устните и да шепна на уше. Вече нито музиката, нито миризмите, нито снимките ме връщат там. Искам да се убода, за да си го спомня! Искам да се ядосам, да се разплача и после да се смея истерично. Искам пеперуди навън и в корема. Пият ми се онези котейли, които пиех with my soulmate, докато майка ми си мислеше, че работя. Искам Flashback…

Вече няма въпроси. Не защото няма, а защото не искам да ги задавам. Вече седя с чаша вино на леглото след работа. А в другата стая няма разхвърляни дрехи и аквариум с рибки. Той е там.

Никой не ме очаква в бара. И аз не го очаквам.

Разговорите вече са кратки и конкретни. А когато не ти е интересно просто отиваш в другата стая в компанията на чаша вино и си инжектираш малко Bjork и Coldplay. Те вече не действат така, както в началото . Но и това е достатъчно. За малко.