***

Преглъщам  думите, а на сутринта пак ги намирам в чинията. В кафето се отрaзяват мислите, които се опитам да удавя в отрицание. Внушението е оръжие за масово унищожение. 

***

Гледам през прозореца на таксито, докато необяснимо спокойствие се настанява душата ми. Нищо няма значение, освен балансът в подобни моменти. Не мога да те загубя, защото това значи да ослепея. С  теб излъчваме на една честота и долавяме сигналите си, дори когато не сме заедно. Като огнени кълба поглъщаме стърнищата, както и всеки, които се е отклонил от магистралата. А когато сме сами остават само прашинките душа, които отглеждаме с любопитството на малки момиченца. Не сме счупени, а просто жадни. Защото всичко е преходно, освен аз и ти. Заедно.