сряда, 23 юни 2010 г.

Седнали две-три душИ в един бар...vol.4


Пак дим от цигари. Без него думите си губят авторитета в подобна компания. Има нещо френско в този фасон. Обаче няма червено вино.

- Оказва се, че е доста мъдро да си емоционален инвалид. Емоционален нудист. Емоционален ексхибиционист. Абе...да си се разчекнал емоционално.
- Ха...Обаче в един момент ти идва множко. И емоциите са дефицит в тая криза.
- Дефицит е само времето, което не съществува.
- Добре тогава. Обясни ми как така в един момент някой писва от липса на внимание.
- Ти сам си подбираш на кого и колко. Другите да пискат. Няма смисъл да се плаче за нещо, което така или иначе не е твое.
- Излез и го кажи на глас, защото на тази маса не е необходимо подобни неща да се казват. Те са ясни.
- Няма значение какво и кой е отвън. Има значение ти как си. Как си?
- Ще ти кажа като излезем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар