вторник, 15 май 2012 г.

Водка със сок от ябълка
























Ти си Марианска падина между краката,
Камъче в обувката на чистата ми съвест,
Най-лошата идея загнездила ми се в главата,
разкървавени кожички и упорита болест.
Големият ти нос ми пази сянка сутрин,
Дебелите ти пръсти са ми тайният фетиш
С къдравата си косa и сънената  мутра
Пъхаш се под одеалото да ме безпокоиш.
Зад очилата гледаш като яре,
Пиеш мляко и се правиш на заспал.
А под карираната риза - вълци и чакали,
...моя гроб отдавна си го изкопал.

понеделник, 9 януари 2012 г.

За маските и хората*


Забравям да си поемам дъх

и съм станала по-предпазлива.

Вечер трудно заспивам,

а сутрин съм нетърпелива.

„Ако го кажем на глас,

думите ще станат истина“...

Срамувам се от себе си,

но предпочитам да съм искрена:

Разграждаш ме като вирус

и ме е страх от мен около теб.

Страх ме е и от помитащата ни енергия,

когато вечер пием чай със ром и мед.

От всички минали трагедии,

ти си ми любимата.

Бих те повторила и в други животи,

независимо каква ще се окаже зимата.


*:))))))))