неделя, 30 май 2010 г.

Седнали две душИ в един бар... vol.3


Безлични лица с безлични думи си говорят, докато цигарата ми тайно смига, за да я запаля. Бялото вино само се налива, защото само чрез нас може да проговори. С теб му даваме глас и думи, които закачаме на празните души в кафенето. Любопитството ни към живота също е гладно и чака отново да му задаваме гатанки за воайори и за Вселената. Само разумът ми се чуди защо го забравих вкъщи, където той подрежда живота ми на "преди" и "след". Ядосан ми е, но ще го забравя за 1 бутилка време...

-          - Благодаря ти, че те има.

-          - Благодаря си, че те заговорих онзи ден. Помниш ли, че ме почерпи с текила ? Аз не обичам текила, но я изпих.

-          - Ако знаех щях да ти поръчам една кофа ром.

-          - Оттогава не мога да изтрезнея.

-          - Нещо си замислена...Как се чувстваш? 

-          - Простирам карирани ризи и бавно се самозазиждам в затвор от клишета. Ти?

-          - Чудесно е, че се чувстваш така понякога...Доказателство, че си далеч от свещената безмислица. Аз? Добре съм. Мисля си за теб и как времето и обстоятелствата си правят лоши шеги с нас...каква голяма част прекарваме в правене на неща, които „трябва” да се свършат. Това малко ме натъжава, но само до момента, в който си спомня, че те има.

-         -  Ха...а преди няколко часа ми обясняваха, че хората на изкуството са обслужващ персонал. Ти определено „обслужваш” душевния ми глад.

-           -   Bon appetit!

2 коментара:

  1. За 1 бутилка време можем да забрави цял един живот. Добре, че не ноим на повече алкохол. :* Прекрасно си го написала! Обичам те.

    ОтговорИзтриване
  2. :) moje bi sled 2 butilki shte si spomnim predishnite. Obicham te i az!

    ОтговорИзтриване