понеделник, 5 април 2010 г.

Седнали две душИ в един бар... vol.2


Аз пътувам , следователно съществувам...


- Искаш ли да се оженим?
- Айде.
- Ще живеем в Лисабон, ще ядем трЕска по цял ден, ще слушаме фадо и ще си четем кафе поезия...
- Мммм, вече усещам вкуса й.
- Толкова добре се чувствах там... Никога не съм била в такъв покой. А дните ми минаваха бавно, имаха смисъл - да се върна пак там. Lisboa, Lisboaa...
- Meo fado meo...
- Тук дните ми се леят като тъмно пиво в пражка кръчма, обаче не миришат на пот и кнедели, а на алкохол и цигари.
- Знаеш ли, има едно фадо, в което се пее - "Живях прегърнала фадо, умрях прегърнала теб".  Искам и аз Лисабон.
- Абе, не знам дали ще можеш да ме обгърнеш цялата...
- Говоря сериозно. Нищо не ме спира да тръгна. Възбуждащо е да не знаем какво ми предстои.
- Добре, обаче искам пръстен с розов кварц.
- Имаш го.
- Спокойствието в гласа ти е съмнително...
- Лисабон е много близо, но и адски далеч от света, в който живееш.
- Home is where...you are. Right?
- Куражлийке, пак закъсняваш за работа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар