понеделник, 21 декември 2009 г.

Цифри


Днес обичаме да си говорим за конкретни неща – цифри, статистики, изчисления, проценти. Обичаме фактите, обичаме математиката. Обичаме да наблюдаваме, да коментираме и да гласуваме за тези конкретни неща. Обичаме да критикуваме, но мразим да ни критикуват. Затова аз ще ви кажа нещо конкретно. Ще ви говоря в цифри, на езикът на математиката, с проценти и факти, защото само на този език всички се разбираме:

-8042 тежки катастофи за 2008

-1058 загинали за 2008

-9951 ранени българи през 2008 г.

-най-пострадалите от пътно-транспортни произшествия са деца на възраст между 15 и 17 години.

-С над 50% е нараснал броят на загиналите водачи и пътници на мотоциклети

Тези цифри не спират до тук. Има още много там, откъдето са дошли. Дори в момента, докато четете това още няколко цифри заподскачват из статистиките, а по-късно – и по сивите страници на вестниците. Когато те говорят, ние млъкваме...за малко. После ги хващаме, късаме ги на хиляди парчета, а след това ги изхвърляме в канализацията, защото умът ни не е в състояние да ги задържи. Това би го накарало да се промени. А умът не обича да се променя. Нашите невероятно способни мозъци се удрят в прага, които ние сами сме им поставили и са прекалено заети да гледат „реалити телевизия”, защото това е единствената реалност, която те познават.

За всяко събитие, което противоречи на нашата реалност, умът ни има обяснение: „Никой не знае какво го очаква...Един ден си тук, утре те няма”. Така той си обяснява лошите цифри, които красиви дами в костюми и сериозни лица ни съобщават всяка вечер.

-Над 50% от участвалите в пътнотранспортни произшествия водачи и пътници в леките автомобили са били без предпазни колани.

Разбира се, че никой не знае какво го очаква. Никой от нас дори не се съмнява, че когато кара извън ограниченията...нищо няма да му се случи. Умът ни казва, че сме безсмъртни.

-277 загинали пешеходци за 2008г.

Ограниченията са формалност. Глупава подробност, която всички избягваме. А защо не...щом всеки от нас в момента е още жив, явно има нещо божествено в нас.

-54 деца и юноши са загинали до ноември 2008г.

Божествена е най-вече желязната ни философия на живота:”Един живот имам, ще живея за мига!”...Това е единствената мъдрост, която дава оправдание за всяка човешка глупост и по някакъв начин се чувстваме горди, че сме успяли да я прозрем!

-730 катастрофи за миналата година са предизвикани от водачи със стаж, по-малък от година;

А не е ли всъщност парадоксален фактът, че имаме един живот, но всячески се опитваме да го съкратим, мислейки си, че това е най-правилният начин? Съществуваме напук на системата, която ни пречи да живеем пълноценно, но сме спокойни, защото в края на годината, цифрите ни казват, че сме си платили жизнения данък:

-186 млади хора на възраст от 18 до 24 години загиват в катастрофи през 2008г.

Пак се отървахме! Явно 2008 наистина е била пълноценна...

Не съществува човек, който да ме накара да мисля, че някой по-висш от нас е виновен за тези статистики. Не мисля, че има върховен разум, който все още ни наказва за един плод на човешкото любопитство. Всеки сам се грижи за себе си ,а фактът, че се оправдаваме с хиляди други феномени е наи-малкото безотговорен, защото той реално ни освобождава от отговорност. Освобождава ни от тежестта на безумните избори, които правим. Никой не ни наказва. Ние сами се саморазрушаваме, но за съжаление унищожаваме не само себе си...

-40 процента от жертвите на пътя загиват в населените места

Няма коментари:

Публикуване на коментар