понеделник, 9 януари 2012 г.

За маските и хората*


Забравям да си поемам дъх

и съм станала по-предпазлива.

Вечер трудно заспивам,

а сутрин съм нетърпелива.

„Ако го кажем на глас,

думите ще станат истина“...

Срамувам се от себе си,

но предпочитам да съм искрена:

Разграждаш ме като вирус

и ме е страх от мен около теб.

Страх ме е и от помитащата ни енергия,

когато вечер пием чай със ром и мед.

От всички минали трагедии,

ти си ми любимата.

Бих те повторила и в други животи,

независимо каква ще се окаже зимата.


*:))))))))

5 коментара: