петък, 24 юни 2011 г.

Не се брои


Тайничко си поисках да ме докоснеш с върха на чашата си. Попивам последните ти глътки и съм жадна за още от любопитството ти. Мисля, че трябва да си сгънем предразсъдъците и да се завием през глава, защото вече няма смисъл да сме деликатни. Миришеш ми на новородените ми животински инстинкти, които вече не мога да крия под роклята. Според теб няма време за още едно, но аз не съм съгласна – поръчвам си още една чаша от измерението, в което никой не ни вижда.

Нямам търпение да разбера какво ще ни се случи тази вечер и прескачам песните в глава ми. В ръце държа пулсиращото си желание. Оставям чашата на бара и размятам полата си в такт с песента. „Преди малко ми говореше за прераждането на душите. Твоята тук ли е в момента?". Разпервам ръце и оставям барабаните да минат по цялта ми дължина, за да ти припомня, че отдавна те познавам. Това не ни е първа среща. Нито първи разговор. И преди сме се наблюдавали през чашите и сме се въртяли на пета. И друг път мислите ни са се отразявали в червеното вино. Само че тогава нямах смелостта да си призная, че сънувам как ме галиш с дългата ти къдрава коса.

Не се брои, ако на сутринта не помня.

2 коментара:

  1. Дръзка :) Браво! И да се връщаш вече, наистина липсваш :)

    ОтговорИзтриване