петък, 9 юли 2010 г.

Свръхбагаж


Странно е как човек може да побере целия си живот в половин гараж или за да бъда по-конкретна – в 7 чувала и 5 кашона. Дрехи, буркани, чувства, тенджери, спомени, картини, детство, обувки, музика...Дори след първоначалната изненада от осъзнатото, пак си давам сметка, че и това е много. Смислените вещи се побират в дамската чанта – тефтер, химикалка, няколко снимки и дребни пари за вино и цигари. Стоя пред камарата боклуци, в които съм се самозазиждала и си мисля, че с годините тази камара ще се увеличава многократно. Тъжното при боклуците обаче е, че се трупат не само в гаража. Трупат се и в съзнанието, сърцето, дробовете. Заради непрекъснатата им еволюция ще става все по-трудно да прозира душата, емоциите ще почернеят, а Слънцето все по-рядко ще пробива малки дупчици в камарата, за да се наслаждавам на изгревите и слънчевите затъмнения. Какъв е смисълът да започна наново, докато влача тежките куфари пълни с минало? Всеки път, когато животът ми предлага нещо вълнуващо аз да отговарям “Не мога да мръдна...Имам свръхбагаж”.

Ако щастието за малките речни същества, за които разказва Ричард Бах е дошло, когато те са се пуснали от клонките на дъното, защо аз да не пусна куфарите? Няма значение дали са на колелца, защото нищо съществено не се побира в тях.

3 коментара:

  1. Изхвърляй зад борда! :* Прекрасно е.

    ОтговорИзтриване
  2. Гери е права :) Изхвърляй! Че обикновено свръхбагажът излиза доста скъпичко...

    ОтговорИзтриване