Чашата ми преля от любопитство и жаждата ми се разля по масата. Върху мократа повърхност рисувам с пръсти лицето ти. Дали имаш бръчки около очите? Или само по душата... Ще те изпия, но няма да преглъщам, за да те усетя със всичките ми рецептори. После ще се събудя, за да осъзная, че аз отдавна те познавам.
- Защо плачеш?
- Защото по принцип нямам проблеми с начина ми на живот. Аз съм човек, който като малък силно е вярвал, че компромисите са престъпление към личността. Сега вече съм голяма и знам, че без подобно „престъпление” няма как да функционира една връзка. Въпросът е кога компромисът взима повече, отколкото да спестява. Кой компромис е по-смислен – да се промениш или да приемеш партьора си такъв, какъвто е. А дали и двата не са еднакво безсмислени. Търпелив ли си, когато си лягаш почти всяка вечер сам или си търпелив, когато си лягаш всяка вечер до половинката си, а не ти се иска да сте там? По принцип знам отговорите на тези въпроси, но де факто съм едно тъжно момиче.
- Ти лесния начин ли предпочиташ?
- Предпочитам да не съм тъжна.
- Ако си тъжна, значи не си тръпелива. Ако компромисите те променят, значи не знаеш коя си.
- А какво да направя, за да не съм тъжна?
- Разбери дали си половинка или си цяло.
Когато изчезваш оставам само с празния пълнител. И този път ти се размина. Сядам на земята, а около мен са разпръснати думи-патрони. Прилежно ги събирам един по един и ги слагам обратно в кутията до сърцето ми. Стрелец съм по принцип. Ти си сърната, която сънувам всяка вечер. С рога драскаш по душата ми и притъпяваш хищническите ми инстинкти. Ловецът съм по принцип. А ти си жертвата, коята никога няма уцеля.
How can fire and water exsist together as one. I extinguish your flames but you are reborn every morning . Your heat embraces my waves. I breathe in your smoke and I feel your poison filling my lungs. You burn my memories and leave nothing but thirst behind you. Even my water is not enough to heal my dry throat.
***
Behind your quiet eyes I can see the deamons are asleep. I can walk barefoot around them but I’m not scared. I’ll put on my high heels and I’ll step on their claws. I dare them to wake up!
***
It was the moonlight that made me dive in your river, it was the blinding sun that chased away your water back into the spring.
***
Keep your lips closer and your hands closer.
***
The music revives all my senses. I open my eyes for the first time this season and all i see is truth –real, inevitable, loud truth. I try to dance my way through it but I trip on the memory of you.
Един от пътите, в които съм се чувствала най-подценена беше, когато в училище организирахме коледно тържество. Не съм била на повече от 12-13 години. Много исках да участвам и се записах в групата на „организаторите”. Учителката ми по музиката разпределяше ролите. Имахме около 10 стихотворения, които щяхме да рецитираме пред съучениците и родителите. Всички деца излизаха един след друг и репетираха изразително четене. Дойде и моят ред. Взех стихотворението и започнах да чета. На второто изречение учителката ме сряза с думите: „Спри! Четеш като новинар. Няма никаква емоция! Седни си.”... Предполагам се досещате колко неприятно беше. 
Като малка (като всяко дете) много обичах да рисувам, но никога не съм се показвала като особен талант. Имах 1-2 попадения, но с това се изчерпваше моята т.нар. „дарба”. Наскоро реших, че отново трябва да се върна към това начинание. Бях видяла едно момиче да рисува с водни бои и ми се стори лесно и много по-естествено, отколкото с темперни бои. „Защо пък да не мога и аз?”. В този момент бях на село, а приятелят ми беше в съседния град, за да купи разни неща. Обадих му се изключително развълнувана със заръката да ми купи скицник и водни бои. Той не се изненада особено, защото често ме обхващат подобни настроения. Донесе ми „продуктите”, а аз седнах на едно столче пред къщата и започнах да рисувам с водни бои... Цялият лист прокисна от водата, къщата беше меко казано несъразмерна или по-скоро неразпознаваема – не се разбираше къща ли е, дъска ли е, животно ли е... Показах „рисунката” на семейството и всички избухнаха в смях. Е, не е като да беше неоснователно.
