Strangers

От другия край на стаята усещам дъха ти.

С периферното си зрение виждам, че ме наблюдаваш.

С кожата си чувствам учестения ти пулс.

С ръцете си докосвам устните, които ще целуваш.

С токчетата се разхождам в подсъзнанието ти.

С косата си те съблазнявам да ме вдишаш.

С ханша си те приканвам да пристъпиш.

С парфюма ми те омагьосвам.

Със съзнанието си те карам да ме сънуваш.

Няма къде да избягаш.

Танцувай с мен.

Седнали две-три душИ в един бар...vol.4

Пак дим от цигари. Без него думите си губят авторитета в подобна компания. Има нещо френско в този фасон. Обаче няма червено вино.

- Оказва се, че е доста мъдро да си емоционален инвалид. Емоционален нудист. Емоционален ексхибиционист. Абе...да си се разчекнал емоционално.
- Ха...Обаче в един момент ти идва множко. И емоциите са дефицит в тая криза.
- Дефицит е само времето, което не съществува.
- Добре тогава. Обясни ми как така в един момент някой писва от липса на внимание.
- Ти сам си подбираш на кого и колко. Другите да пискат. Няма смисъл да се плаче за нещо, което така или иначе не е твое.
- Излез и го кажи на глас, защото на тази маса не е необходимо подобни неща да се казват. Те са ясни.
- Няма значение какво и кой е отвън. Има значение ти как си. Как си?
- Ще ти кажа като излезем.